.
Село Лилково е едно от най-високо разположените села в Северните Родопи. Неговата надморска височина е към 1500 м. и само с. Манастир над гр. Лъки е по-високото от него село в България. Най-високите села, Чамла и Мурсалица, 1700 м. н. в, вече са обезлюдени. Мястото на селото е изключително красиво и обгледно. То принадлежи към рида Върховръх/Чернатица. Реката, която минава през селото извира изпод най-високия тук връх, Модър. Тя прави много голямо уширение, в което е разположено селото. Земи много, но тук никакви зеленчуци и други култури нама да станат поради температурните колебания. Някои овощни видове ги има тук все пак, докато по Балкана, който е климатична граница на такава височина не е възможно да се живее.
Селото носи имато на неизвестен воевода Лило от времето на турското иго. Преди това носи турското име Желязно село.Тук живеят българи, това трябва да се знае, защото посетили селото пишат в описанието му, че тук живеят помаци. Българи са, затова и тукашната църква Св. Архангел е най-голямата в региона. Джамия няма!
Селото се състои от две махали, долната от които е Брезовица. М тази махала е роден големият българин патриот и краевед на този край, полковник Ангел Вълчев, посветил живота си да събере и публикува материали за трагичната история на съседното им село с помаци, Тъмраш.
Селото е раположено на открита местност, което го прави незащитено от ветровете през зимата, каквото е напр. с. Ситово. Ридъът, раздеелящ го от с. Ситово иима двалични върха, Св. Атанасий и Св. Илия. Срещу него виши снага красавезът Модър. Прекрасна еи долината на реката, идваща от него, а също и ридът, който го разделя от с. Ситово. Има возстановени къщи, има къщи за гости, но хоората тук са малко. Ако имаше хубав път до тук, на това място щеше да има много хора, къщи, но пари държавата и местната власт за такива инвестиционни проекти нямат. А идва ново време, когато и в България хората ще започнат да работят от домовете си чрез компютрите си и няма да се нуждаят от работни места, където те да са длъжни да ходят.
Интересните места, които могат да бъдат посетени от туристи са доста. Само ще ги изброя, като на първо място поставям Ситовския надпис и останките на с. Тъмраш.
От с. Брезовица има пътека до с. Тъмраш, като се минава по местата, които са били на тъмрашлиите. Те са от рида Средня, на който са били конаците на тримата братя аги, най-пърият хот които е бил Ахмед ага Тъмрашлията. По тази пътека може да се продължи към х. Чурен, където наблизо има останки от турски казарми, покрай които е възникнало и това високопланинско село. Останките на с. Тъмраш с неговите три гробища носят много гъга. Къщите са вижда, че са били изгорени и после възстановени, сред втория пожар са изоставени. Сега там има ловен резерват.
От хижа Чурен има опция да се посети х. Върховръх или да се направи кръгов маршрут през х. Модър до с. Лилково, става доста дълго. От селото може да се достигне до местността Бяла черква, до Орехово, Под с. Ситово е Ситовският надпис, до него от север е крепостта Щудаград. Голяма красота е тук, като най-голямата е около вр. Модър, а най-дивно е сред останкте на с. Тъмраш.